Пепеляшка | Вафли Ная

Пепеляшка

Потопете се заедно с Ная във вълшебния свят на Пепеляшка – тази любима класика от Шарл Перо, която ни показва, че и най-смелите мечти могат да се сбъднат.

Имало едно време един благородник. След като съпругата му починала, той се оженил повторно за много високомерна и горделива жена. Тя имала две дъщери, които по външност и характер изцяло приличали на нея. Благородникът пък имал само една дъщеря. Тя била извънредно кротка и добра. Била наследила тези качества от майка си – най-добрата жена на света.

Мащехата показала лошия си нрав веднага след сватбата. Не можела да понася заварената си дъщеря, защото заради красотата и прекрасния ѝ характер двете ѝ дъщери изглеждали още по-омразни и нетърпими. Натоварила момичето с най-тежките задължения в къщата. То миело съдовете, чистело стълбите, търкало пода в стаите на господарката и на госпожиците. Спяло на тавана само върху тънка прокъсана сламена постелка, а сестрите му живеели в стаи, чийто под бил покрит с паркет, отмаряли в най-модерни легла и имали толкова големи огледала, че можели да се оглеждат в тях от глава до пети.

Бедното дете понасяло мъките си търпеливо и смирено и не смеело да се оплаче на баща си, защото нещастникът бил изцяло под властта на жена си, която го въртяла на малкия си пръст. Щом си свършело работата, то сядало в ъгъла до огнището при пепелта и затова всички в дома на благородника го наричали Пепелана. Малката дъщеря на мащехата ѝ, която била по-добра от сестра си, го наричала гальовно Пепеляшка. Въпреки че носела стари, скъсани и нескопосно ушити дрехи, Пепеляшка била сто пъти по-красива от разкошно облечените си сестри.

Един ден синът на краля обявил, че кани на бал всички знатни мъже и жени в кралството. Двете госпожици, които били доста известни, защото никога не пропускали случай да се покажат пред обществото, също получили покана.

Те веднага започнали да си избират тоалети и да умуват какви прически ще им стоят най-добре. Към задълженията на Пепеляшка се прибавили и нови – да глади бельото на сестрите си и да колосва маншетите на роклите им.

Двете ѝ доведени сестри говорели само за това какво ще облекат на бала.

– Аз – казала голямата – ще си облека роклята от червено кадифе с английската гарнитура.

– А аз – заявила малката – ще бъда с най-обикновена пола, но в замяна ще си сложа наметалото с бродираните златни цветя. Закопчалката му е от диаманти и е истинско бижу, което се забелязва отдалеч.

Поръчали да им доведат най-изкусната фризьорка, която да навие косите им на букли и да ги подреди по последна мода. А за да разкрасят лицето си, им купили бенки с най-причудливи форми от най-прочутата майсторка на грим. Повикали Пепеляшка, която се славела с добрия си вкус, за да каже мнението си. Тя от все сърце им дала полезни съвети и дори предложила да среши косите им. Двете глезли веднага се съгласили. Докато тя се занимавала с прическите им, я попитали:

– Пепеляшке, искаш ли да отидеш на бала?

– Не се подигравайте с мен, госпожици. Уви, не ми е там мястото…

– Права си. Всички ще се пръснат от смях, когато те видят на бала с изцапаните ти с пепел дрехи.

Друга на мястото на Пепеляшка щяла да ги среши небрежно надве-натри. Но момичето било с добро сърце и подредило косите им прекрасно. Те били на седмото небе от радост. Дошло време да пристегнат корсетите им така, че талиите им да изглеждат изящни и тънки, и скъсали най-малко дванайсет връзки. От този момент нататък двете сестри не се отлепяли от огледалото.

Най-сетне радостният ден настъпил. Двете госпожици тръгнали за бала, а Пепеляшка гледала след тях, докато ги изгубила от поглед. После изведнъж избухнала в плач.

В това време при нея дошла кръстницата ѝ и като видяла, че цялото ѝ лице е обляно в сълзи, я попитала какво ѝ се е случило.

– Бих искала, бих искала – опитала се да обясни Пепеляшка, но хълцала толкова силно, че не успяла да каже нищо повече.

Кръстницата ѝ, която била вълшебница, я попитала:

– Би искала да идеш на бала, нали?

– Уви, да! – признала Пепеляшка и въздъхнала.

– Добре, ако си послушно момиче, ще ти помогна да отидеш – успокоила я кръстницата ѝ и я отвела в стаята ѝ. – Иди в градината и ми донеси една тиква – рекла ѝ тя.

Пепеляшка начаса отишла в градината, откъснала най-красивата тиква, която успяла да намери, и я занесла на кръстницата си, като се чудела как една тиква ще ѝ помогне да отиде на бала.

Кръстницата ѝ я издълбала така, че останала само кората, и като я докоснала с вълшебната си пръчица, я превърнала в златна карета. После отишла при капаните за мишки, в които църкали шест мишлета. Казала на Пепеляшка да повдигне малко капака и щом от процепа се покажело мишле, го докосвала с пръчицата си и го превръщала в красив кон. Така в каретата били впрегнати шест красиви сиви коня. Кръстницата ѝ се огледала откъде да намери кочияш, а Пепеляшка предложила:

– Ще ида при капана за плъхове и ако в него се е хванал някой, ще го направим кочияш.

– Имаш право – съгласила се кръстницата ѝ. – Върви да провериш.

Не след дълго Пепеляшка ѝ донесла капана, където имало три големи плъха. Вълшебницата избрала най-едрия и най-мустакат и щом го докоснала с пръчицата си, той се превърнал в кочияш с най-красивите мустаци на света. После отново се обърнала към момичето:

– Иди отново в градината. Зад лейката ще видиш шест гущера. Донеси ми ги.

Щом Пепеляшка се върнала с гущерите в ръце, вълшебницата начаса ги превърнала в шестима лакеи, облечени в разкошни ливреи. Те веднага заели местата си върху каретата, сякаш цял живот били правили само това.

– Ето така ще отидеш на бала. Доволна ли си? – попитала вълшебницата Пепеляшка.

– Да, но как ще се появя там с тези ужасни, грозни дрехи?

Тогава вълшебницата докоснала и нея с пръчицата и превърнала окъсаните ѝ дрехи в бална рокля, цялата обшита със злато, сребро и скъпоценни камъни. После ѝ дала да обуе две стъклени пантофки, които били най-прекрасните на света.

Красавицата се качила в каретата, но преди да потегли, кръстницата ѝ я предупредила да не остава на бала и минута след полунощ, защото тогава каретата ѝ отново щяла да стане тиква, красивите сиви коне – обикновени мишки, лакеите ѝ пак щели да се превърнат в гущери, а великолепната ѝ рокля щяла да изчезне и на нейно място щели да се появят старите ѝ окъсани дрехи. Пепеляшка обещала на кръстницата си да си тръгне, преди часовникът да удари дванайсет, и потеглила, като направо летяла в облаците от радост.

Съобщили на кралския син, че на бала е пристигнала знатна принцеса, която никой не познавал, и той изтичал да я посрещне. Подал ѝ ръка да ѝ помогне да слезе от каретата и я отвел в залата, където вече се били събрали всички гости. За миг настъпило дълбоко мълчание. Цигуларите се вкаменили, танците спрели. Всички съзерцавали невижданата красота на новодошлата. Отвсякъде се носел шепот на възхищение:

– Колко е красива!

Дори старият крал споделил тихо на кралицата, че отдавна не бил виждал толкова изящна и мила госпожица. Всички присъстващи дами се опитали да запомнят как е сресана косата ѝ и каква е кройката на роклята ѝ, за да си поръчат още на следващия ден същата, стига, разбира се, да намерят толкова красив плат и толкова изкусен шивач.

Принцът настанил непознатата на най-почетното място и не след дълго я поканил на танц. Тя танцувала толкова грациозно, че всички гости гледали само нея и ѝ се възхищавали. Скоро поднесли вкусни ястия, но младият принц не сложил и хапка в устата си, защото не можел да откъсне очи от красавицата.

А Пепеляшка седнала при сестрите си и им оказала хиляди почести. Дала им от портокалите и лимоните, които ѝ предложил самият принц. Те много се учудили на любезността ѝ, защото не я познали. Докато разговаряли, Пепеляшка чула, че часовникът ударил единайсет и три четвърти, затова побързала да направи дълбок поклон пред гостите и бързо си тръгнала. Щом пристигнала вкъщи, веднага отишла при кръстницата си и след като ѝ благодарила, побързала да ѝ каже, че иска да иде и на следващия ден на бала, защото принцът я бил помолил отново да бъде негова гостенка. Докато разказвала на вълшебницата всичко, което се било случило в двореца, двете ѝ сестри потропали на вратата и тя отишла да им отвори.

– Колко се забавихте! – казала им тя, докато си търкала очите и се прозявала, сякаш току-що се била събудила, а всъщност нямала никакво желание да спи.

– Ако беше дошла на бала, нямаше да си толкова отегчена! – казала ѝ едната от сестрите. – Защото дойде най-красивата принцеса на света. Тя беше много любезна и внимателна с нас. Дори ни даде портокали и лимони.

Пепеляшка не била на себе си от радост. Попитала ги за името на принцесата, но те ѝ казали, че не го знаят, и добавили, че и принцът не го знаел и давал всичко на света, за да узнае коя е тайнствената гостенка.

Пепеляшка се усмихнала и ги попитала:

– Толкова ли беше красива? Боже, колко сте щастливи! Как бих искала да я зърна само за миг! Госпожице Жавот, дайте ми, моля ви, да облека роклята, която носите всеки ден!

– Как ли пък не! – възмутила се госпожица Жавот. – За нищо на света не бих се съгласила! Да си дам роклята на едно толкова мърляво и вечно покрито с пепел създание! Да не съм луда!

Всъщност Пепеляшка очаквала точно такъв отговор и въздъхнала с облекчение, защото щяла много да се затрудни, ако сестра ѝ се била съгласила да ѝ даде роклята си. На другата вечер двете госпожици отново отишли на бала. Там била и Пепеляшка, още по-разкошно облечена от първия път. Принцът бил през цялото време с нея и не престанал да ѝ нашепва нежни думи. Младата госпожица се забавлявала много и съвсем забравила за заръката на кръстницата си. Затова, когато чула първия от дванайсетте удара, с които часовникът отмерил полунощ (а тя си мислела, че е едва единайсет), скочила на крака и побягнала по-пъргаво и от сърничка.

Принцът хукнал след нея, но не успял да я догони. Докато тичала, едната от прекрасните стъклени пантофки паднала от крака ѝ. Принцът грижливо я прибрал. Задъхана, Пепеляшка се прибрала в дома си без карета и без лакеи. От великолепието ѝ била останала само едната пантофка.

А стражите пред двореца били разпитани дали не са видели да излиза една принцеса. Те отговорили, че видели само едно много зле облечено момиче, което по-скоро приличало на селянка, отколкото на знатна госпожица.

Когато двете ѝ сестри се върнали от бала, Пепеляшка ги заразпитвала дали са се забавлявали добре и дали прекрасната принцеса е била сред гостите. Те ѝ казали, че принцесата дошла на бала, но щом часовникът ударил полунощ, избягала така бързо, че една от стъклените ѝ пантофки се изхлузила от крака ѝ и че никой не бил виждал по-красива обувка. Разказали ѝ и как принцът я взел и тъжно се взирал в нея до края на бала и че със сигурност бил силно влюбен в красивата дама, на която принадлежала пантофката.

Двете госпожици казали самата истина. След няколко дни принцът разпратил из цялото кралство глашатаи, които да съобщят на всички поданици, че ще се ожени за момичето, което успее да обуе пантофката. Най-напред пантофката премерили всички принцеси, после – всички херцогини, после – всички госпожици в двора, но напразно. Дошъл ред и на двете сестри на Пепеляшка, но нито една от тях не успяла да напъха докрай крака си в обувката.

Пепеляшка наблюдавала напразните им усилия. Тя познала пантофката си и попитала със смях:

– Може ли и аз да я пробвам и да проверя дали няма да ми стане?

Двете сестри се разкикотили и започнали да ѝ се подиграват, но благородникът, който носел пантофката, се вгледал внимателно в Пепеляшка и видял, че е много красива. Казал, че искането ѝ било съвсем основателно, защото бил длъжен да я предложи за проба на всички дами в кралството.

Накарал Пепеляшка да седне и ѝ подал пантофката. А когато малкото ѝ краче влязло без мъка в нея, видял, че тя му прилегнала съвсем по мярка. Учудването на сестрите ѝ било голямо и прераснало в изумление, когато момичето извадило от джоба си втората пантофка и я обуло.

В това време в стаята влязла кръстницата ѝ и докоснала Пепеляшка с вълшебната си пръчица. Дрехите ѝ станали още по-ослепителни отпреди. Тогава двете сестри познали в лицето на Пепеляшка прекрасната принцеса от бала, паднали в краката ѝ и я помолили да им прости всички злини, които ѝ били причинили. Пепеляшка ги накарала да станат, казала, че им прощава от все сърце, и ги помолила да я обичат като сестра.

Така, облечена в приказните дрехи, я завели при младия принц, на когото му се сторило, че е още по-красива. След няколко дни младежът се оженил за нея. А Пепеляшка, която била не само красива, но и добра, взела при себе си в двореца двете си сестри и тутакси ги оженила за двама видни благородници от кралския двор.

 

© Силвия Николай Колева, превод от френски

WordPress Lightbox Plugin